Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2015 19:19 - Медиите превърнаха човешката трагедия в сензация.
Автор: karpis Категория: Лични дневници   
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове:
1



Вече минаха толкова дни от самолетната катастрофа в Алпите почти идентична с катастрофа от 1997 над Сингапур на компания Силк еър полет 185.Толкова дни медиите по света отразявяха с такава подробност случващото се след трагедията в Алпите имаше и интервюта с близки на загиналите,но никой не помисли именно за тях-близките,които в такъв момент се запознават с ужасяващи факти за полета именно от медиите и те търсейки сензацията не помислиха поне малко за емоцианалната страна на всичко случило се там.Повечето от пасажерите все още не са разпознати от близките си,но медиите продължават да търсят сензацията преди всичко останало!Те също вършат работата си и това би им послужило за оправдание,за съжаление!

Глава ІV

Поръчението.

Истанбул.Турция.

 

Църквата Свети Стефан бе една от най-внушителните и красиви сгради въобще в Истанбул.Издигната бе някога в прослава на християнството от православните българи.Стъпила здраво на самия бряг на Босфора,тя бе станала един от безмълвните свидетели на разпадането на Османската империя и на всички други превратности в историята на Турция.Погледът на ежедневните минувачи и на пътуващите с ферибота работници винаги бе привлечен от „металната черква”,както я наричаха всички.Да не говорим,че в дните,в които тя бе отворена за туристи беше пълно с хора.Туристите бяха толкова възхитени от това архитектурно чудо,че неспирно щракаха отвън с фотоапаратите,а някои от тях даже почукваха с нескрит интерес по металния й корпус.Поради факта,че теренът,на който бе разположена църквата бе силно сеизмичен,не е дало друга възможност на строителите й,освен тя да бъде сглобена от специални метални отливки,с които да се гарантира здравината й.Въпреки че още си личаха надписите,които удостоверяваха,че всички парчета от корпуса на църквата са отлети в Австро-Унгария,ръждата бе безмилостно съсипал това културно богатство.Бяла и величествена,тя бе на път да бъде разрушена от човешката немарливост и безхаберие.Ето точно това бе впечатлило най-много Максимилиано,когато се зае със събирането на средства за възстановяването й.Въпреки престижа и благоволението,с което се ползваше Цариградската патриаршия,малцина от държавните мъже и бизнесмени се изявяваха като истински благодетели и радетели за благото й.Почти на всички врати,на които беше почукал за помощ му отговаряха едно и също.Трудностите го амбицираха още повече и въпреки всичко,той спя да събере нужните пари за реставрацията на храма.Въпреки че носеше расо и че бе приел уж духовно име и сан,за хората като Максимилиано църквата не говореше въобще или пък твърдеше,че такива няма.Години наред преди да пристигне в Истанбул,той бе изпълнявал вярно и съвестно задълженията си като оперативен работник за италианските тайни служби.Той най-мразеше да го наричат „шпионин”или”ченге”,защото той приемаше работата си като съвсем нормална и обикновена,като всяка друга.За него бе по-важно да си свърши работата тихомълком,а другите докато се усетят той вече да си е у дома.Екшъни то сорта на Йън Флеминг го дразнеха и се ядосваше,когато всички си мислеха,че работата на агентите е толкова готина и лесна,както я представяха на екрана.След като толкова неща се промениха в тайните служби,Максимилиано реши,че най-добрия начин да оцелее е да изчезне.Един слънчев ден той си стегна багажа,инсценира катастрофата,при която умря за италианските власти и дойде в Истанбул,за да продължи на чисто.От тогава бяха минали цели 10 години.Разбира се той продължи да работи същата работа,която му бе позната до съвършенство и която бе вършил и преди,но и освен това той работеше и по специалността си,която завърши в Сорбоната по настояване на баща си.Максимилиано не виждаше бъдещето си като изкуствовед,но в сегашното му поприще тези му знания му помагаха изключително много.Той не само намираше и датираше вещи и артефакти,ценни за Цариградската патриаршия,а и ги връщаше там,от където бяха откраднати.Освен това,той освобождаваше пленени високопоставени членове на патриаршията,взети в плен заради откуп или за някакви налудничави цели на някоя секта.Занимаваше се с безопасността на най-високо ниво и постоянно бе нащрек за терористични заплахи срещу патриаршията или патриарха.Заедно с него по сигурността работеха много други”пенсионирани”агенти от различни служби,които бяха намерили добро убежище за себе си и тих пристан,какъвто за тях  на пръв поглед бе  патриаршията.Благодарение на такива хора авторитетът на патриаршията бе безупречен,въпреки кашите и машинациите,в който постоянно бе набъркана тази институция.В същата насока действаха и много други негови колеги,само че в името на Римо-католическата църква.Те всички бяха „стари кучета”и се познаваха,но се стараеха да се избягват едни други.Не по-различно бе положението и при Максимилиано.Като всеки друг път той бе на неделната служба в „Свети Стефан”,когато секретаря на негово светейшество лично го извика по спешност.Той знаеше,че щом секретаря е дошъл лично,работата беше наистина много сериозна и деликатна.Максимилиано го последва мълчаливо сред полутъмната и задимена църква,пред изумените погледи на малкото миряни,дошли на служба.Това му внезапно изчезване не направи никакво впечатление на двамата свещеници,на които той бе пригласял до преди малко.Когато излязоха от полутъмната църква,слънцето навън му се стори толкова силно,че дори в първия момент той на видя колата,която ги чакаше,за да ги откара в Патриаршията.По пътя той и секретарят почти не говореха,освен малкото общи думи,които си размениха от вежливост.И двамата гледаха в различни посоки през прозорците на колата,унесени от гледката и тишината вътре.Пристигайки в квартал”Фенер”,където бе седалището на патриаршията и резиденцията на негово светейшество,двамата изведнъж излязоха от унеса,а Максимилиано пръв се престраши да говори и попита: 

-Е,какво толкова  важно се е случило?

-Ще разбереш от самия него,както винаги и не бъди толкова любопитен Макс,защото дори и аз сега не знам за какво те вика Негово светейшество-отговори му секретаря с равния си и спокоен тон.

Двамата слязоха почти синхронно от колата,прекосиха бързо мраморната мозайка в градината и влязоха вътре.Максимилиано мълчаливо последва секретаря,който не го въведе както обичайно в кабинета на първия етаж в дъното на коридора,а го поведе по витите стълби нагоре,към личните покои на Негово светейшество.Когато се качиха горе,секретарят само отвори резбованата дървена врата и подкани Максимилиано да влезе,изчака го и тръшна двете й крила без да каже каквото и да било.В дъното на кабинета бе бюрото,резбовано по същия начин като вратата,на което Негово светейшество се бе облегнал замислен и сравняваше някакви снимки с други.Той подкани със знак Максимилиано да дойде при него.

-Знаеш ли Макс в каква голяма каша ни забъркаха?-тюхкаше се Негово светейшество,без да отделя поглед от тези снимки.

-Наистина кашата е голяма,щом ме повикахте тук и то по време на литургия!-заключи Максимилиано.

-Да така е!-съгласи се Негово светейшество,стана и се загледа през прозореца в една точка.-Бях лично помолен за съдействие от посланика на Сирия,който бе тук преди малко.-Негово светейшество рязко се обърна,скръсти ръце и с бавен и равен тон продължи:-Днес призори е бил ограбен държавния музей в Дамаск,нито един от експонатите на все още неподредената пътуваща сбирка от Ливан не е бил и докоснат,освен този!-каза Негово светейшество и му подаде една снимка.

-Значи щом са разбили музея само заради тази статуетка тя наистина би трябвало да е много ценна,Ваше светейшество!заключи Максимилиано.

-Ако питаш мен Макс,тя направо е безценна!Освен това-продължи Негово светейшество-според мои доверени източници,кражбата е свързана по някакъв начин и с убийството на посланика на САЩ в Кипър.Тези приятели са повече от професионалисти,не оставят следи,почеркът им е едва доловим и са най-малко с три хода пред разследващите!

-Значи точно като за мен!-потри доволно ръце Макс.

-Да,именно за това те повиках!Ще бъдете наистина достойни противници!-каза Негово светейшество и му подаде една червена папка.-Вътре е всичката ти нужна информация-доклади,експертизи от убийството и пълно и подробно описание н изчезналото от музея.

-Щом е в тази папка,значи няма да мога да кача данните дори и на лаптопа си!Така ли?

-Именно Максимилиано!-потвърди Негово светейшество.-Ако ти трябва някква друга информация за изчезналото от музея,тя веднага ще ти бъде предоставена от сирийските власти,защото те не искат да имаш никакви проблеми в разследването!

-Да знам и преди съм работил с тях,така че съм наясно колко точни и прецизни са те в работата си!-вметна Максимилиано и продължи:-Впрочем шефе,ще ми се налага ли да работя отново с някой от” другия отбор”?

-Ако имаш предвид,някой твой колега от Римо-католицизма не,защото те дори не знаят за този случай,а и освен това в случая не е замесен техен служител или какъвто и да е техен помощник или сътрудник.

-Да,но все пак убитият предполагам,че е католик?предположи Максимилиано.

-Не,Макс!-отговори му Негово светейшество.-Посланика е бил наполовина грък и заради това е бил изпратен в тамошната мисия!Така че мило ми момче,няма да има никой друг,който да ти се мотае в краката!

-И няма да бъде като при разследването,когато трябваше да открия ключовете на Свети  Петър,когато бяха откраднати от Ватикана и онези ми спъваха разследването?

-Да Макс,аз гарантирам,че никой друг няма да бъде пратен да разследва успоредно с теб!-увери го Негово светейшество и продължи:-Самолетът ти за Кипър излита утре в 4 часа сутринта,така че бъди точен!

-Не е ли малко рано?-попита Максимилиано.

-Според мен е точно навреме!За закуска вече ще си там!-отговори му Негово светейшество и продължи:А и освен това ще имаш възможността да се видиш с една личност,която работи по случая с убийството на посланика!

При тези думи Максимилиано изтръпна.В главата му нахлуха толкова много спомени,че дори не успя да скрие вълнението си.Негово светейшество взе от треперещите му ръце червената папка,извади от бюрото си една кафява кожена чанта за акредитивни писма с герба на патриаршията,сложи я в черно дипломатическо куфарче и го тръшна  в ръцете на все още замаяния Максимилиано.

-Това е твоя пакет за оцеляване!Вътре има всичко необходимо-пари,нужните ти акредитации,един пълнител за „твоето момче”и фалшиви документи за всеки случай,ако нещо се обърка.Знаеш че всичко е в твои ръце!Нали?

-Да,знам!-отговори Максимилиано след като се поокпити и продължи:-Ако аз не успея конфликта между Сирия и Ливан ще бъде факт,а и не ме се ще,толкова голяма ценност да е в ръцете на някакви психри!

-Е,тогава това е всичко!-каза Негово светейшество и изпроводи  Моксимилиано до вратата.-Стягай багажа си и върви,синко!И нека Господ бъде с теб!

Двамата се ръкуваха за довиждане и Максимилиано си тръгна.Той слезе машинално по стълбите,вглъбен дълбоко в мислите си,без дори и да усещаше тежестта на куфарчето,което носеше.В този момент той не мислеше за нищо друго,освен за срещата,която му предстоеше в Кипър.Той така и не разбра кога де бе качил отново в колата,която го караше към манастира,за да събере багажа си и да потегли към неизвестността.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karpis
Категория: Лични дневници
Прочетен: 363108
Постинги: 286
Коментари: 206
Гласове: 1296
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031