При лова винаги се ползва нещо (или някого) за примамка!Сетих се за това,когато  миналата седмица гледах закриването на Олимпиадата.То пък и закриването им беше едно такова клисавко,че не е за разискване!Само дето Исинбаевица с тоя шокиращ външен вид(не по нейно желание) ми направи впечатлиние за целите три часа излъчване на нещо си,с което да отбият номера домакинстващите!То за туй моме се знаеше още предварително,че й е оказан натиск от най-висше държавно ниво,за да не се състезава на туй спортно мероприятие,като в замена й обещават избирането й като писарушка в СМОК,дето 8 години да търка столовете и да пере парите на тия,дето я насадиха там,като на пачи яйца!То тя си беше осигурила тъй криво-ляво живота в Монте Карло,което се е истински мираж за обикновените  отрудени  и изцеждани до дупка нейни сънародници.Но апарата реши друго,та затуй момето доде да видиш я кротнаха обратно в изстрадалата й татковина,да мъкне подлогите наравно с другите,макар и уж привелигирована,че и даже да прави физзарядка на неколцина полу заспали кашици в бункер на майната си,за радост на държавната пропаганда!Та дотук с нейната олимпийска мечта!Но само с нейната ли?Едва ли!То пък по нашите географски ширини олипийската мечта е още по-брутална.Да мечтаеш и да се готвиш за това спортно събитие,да си два пъти безапелационен световен шампион в спорт,доминиран от уговорки и явни подкупи никак не е малко!Да ти бъде оказан държавен натиск да се откажеш от обещаващата си кариера насред средата ва всичко,да си заплашван с физическа саморазправа,да си тормозен психически и то постоянно,явно ее мечтата на всеки спортист!Но и да бъдеш дрогиран и завлечен в кола предварително смляна (от специализирана машина в автоморга),да ти се вменява че си предизвикал катастрофа ,която всъщност  не съществува и жертви,които са всъщност труп от моргата и момиче болно по рождение от церебрална парализа,което май се е осакатило от удара,какво ли да кажем за такава олимпийска мечта!Но и за капак  всички,които уж са те ценили да се откажат публично от теб и да те принудят да работиш в някаква измислена компания без стотинка и то до премала,уж за да плащаш “лечението” на пострадалата е една малка подробност от тоя извартен цирк(със съдеъствието на твоята собствена държава)!Травмите за роднините на мечтаещия са си техен бонус,макар и гнусен!А това,че затворник излежаващ ефективна присъда в затвора се представя за роднина,който смуче пари от сметката ти до изпразването й,посредством примерно да кажем чрез еротативки и ги дава на заинтересованите за сриването ти лица,те какво да кажем за тая олимпийска мечта!Нищо!То всичко се е изказало през годините!Но друго ме притесни,когато гледах закриването и слушах коментара на коменататора Топола ли е,Офика ли е-все тая!Та туй момче рече нещо от сорта,че посредством медалите спечелени от нашите спортисти ще бъдат запалени повече деца да се занимават със спорт и да има повече спортни таланти,които един ден ще се борят за медали по спортни форуми!То хубаво,ама при условието,че и спорта не се бе изродил както и самата ни държава през годините!Та не се знае като запишеш нейде си детето да спортува дали ще го намериш след занимания,там гдето си го оставил и най-важното дали ще бъда цяло!Не го свързвам с точно определен случай отпреди няколко месеца и то без каквато и да е предубеденост,но факта,че шеф на федерация е в състояние да окаже натиск на журналя да прекъснат разследването си по важен за обществото случай не е малко!И то тоя натиск да бъде непряк,а посредством държавно звено,контролиращо медиите в страната,чрез парична санкция към няколко журналя не искам да си и помислям какво друго може това лице,както и какви стоят зад това търговско име(щото то не е личност),което е това лице!Публикациите по случая уж от шаренинкави издания,с цел замазване на положението и насочване на общественото внимание в друга насока именно от същото лице,което се сополиви нон стоп по кабеларките и за което винаги има ефирно време и внимание из студията не говори добре нито за кабеларките,нито за туй дето се тъпани и пенявчи по тях!Избиването на неизбиваеми комплекси и връщането на бял кон е само малка подробност!А това че подопечните нему лица с годините са се моделирали по негово подобие и му сътрудничат във всичко,покривайки се едно друго,говори че това направо си е схема,ама не американска!Най-обикновена и то родна,благодарение,на която деца се ивалидизират социално,прекарвайки часове в скотски тренировки,далеч от всички и участвайки в такива кримии далавери,неподходящи за крехката им възраст!А за всичко останало няма какво да се говори,но щом си нормален и по някакъв признак не отговаряш на тая извратена среда,явно мястото ти може да бъде унищожено,както и ти самия и то в прекия смисъл!Язък само за тичането на такива дечица и за тях самите!А медта като метал на нас обикновените българи ни струваше 100 хиляди долара,за да си избие някой комплекса и да изчезне легално държавна пара!Пък факта,че нямаше никаква емоционална реакция-целувки,неподправена радост,преградки и истински сълзи,говори че се е знаело предварително за развоя на събитията в залата,но и за нетърпимостта между хора,които би трябвало да разчитат един на друг и се гледат мутрите понякога по повече време отколкото със самите им семейства!Ма то и победилите в тая надпревара(които предварително знаеха,че ще спечелят тоя цирк)също не можеха да се гледат,та само иберийските лица грееха с по-истински усмивки,та можеше поне да им повярваш,че се радват истински!Жалко само за жабарчетата!А обикалянето по кабеларки,за да уверяваш другите и така да се опитваш да увериш и себе си,че си номер едно не помага!Както (и платената публика по летища и прочие обществени места) и незаинтерсоваността към уж близък на теб отпреди няколко месеца човек!Прилем от кумова срама да питаш как е що е ,куче ли е човек ли е!Но така или иначе и с изибт и и с недоизбит комплекс и болно желание за доказване,все пак индивидуално място номер 2 така или иначе,продължава да си виси на друго име и друг наставник!Та и колкото и пари и тръсканици и покровители,пак това няма как да се промени като факт!Та ако някой рече да си мъкне хлапето нейде да скача и да се занимава с нещо на принципа на тая спортна зарибявка,не мерси,по-добре да си ви е пред очите отколкото оставено в ръцете на неуравновесени личности,търсещи финансова и друга изгода от него!

 

(продължава)

Докато се усетят какво става,асансьорът спря и моментално вратата се отвори от мъжът от горния етаж,който пръв ги бе заговорил.

-Как сте?-попита ги разтревожено  той,още преди те да бяха излезли от асансьора.

-Нищо ни няма!Добре сме и много ви благодарим,че ни измъкнахте от тук!-Венера му отговори усмихнато

-Вярно,асансьора малко ни пораздруса,но ако не бяхте вие сигурно цял ден щяхме да прекараме вътре в отчаяни опити да излезем!-отбеляза с признателност Макс.

-Ами това ми е работата!Няма защо да ми благодарите!-скромничеше мъжът и продължи:-Вече за десети път тая седмица,асансьорът кръшна!-заоплаква се той.-Но как няма да е така,като хлапетиите,които идват тук я на свиждане,я за някакви изследвания се качат на асансьора ,возят се нагоре-надолу както им скимне,а после хоп!Стопират кабината между етажите и се награбват набързо!А за нас техниците после остава да ремонтираме тая бракма за пореден път!-ядосваше се той.-Защото веднъж стопира ли се асансьора,веднага става късо съединение в ел.таблото и целия ни труд отива на вятъра!-поясни техникът,докато оглеждаше пораженията от този път.

-Ами поне няма те ли камери в асансьорите,кой кога се качва и слиза и така да потърсите материална отговорност на виновните за тези повреди?-поинтересува се Макс.

-За съжаление,не!-въздъхна тежко техникът.-То за едните кабели се стискат,горе в администрацията,та да не говорим за камери ли!

-Но поне така ще си възвърнете разходите!-намеси се на свий ред Венера.

-Е,нали ги знаете началниците!-махна с ръка той.-Пък и ние с колегата сами си направихме системата долу,която ни известява за авария по асансьорите!Вярно,допотопна е,но все пак ако я нямахме и нея,хората щяха да стоят в повредените асансьори с дни,преди някой да разбере,че са там!-отбеляза техникът,докато човъркаше някаква клема с отвертката си и продължи:-Разбирам ги младите,нормално е да им харесва да се погушкат някъде на усамотено място,защото и аз на техните години бях същия-непослушни хормони,палави девойки,ама тия постоянни ремонти вече ми идват в повече!Онзи ден залепих в кабината бележка,в която най-подробно обяснявам какво ще стане,ако натиснат стоп-бутона и два часа по-късно едни от многото влюбени гълъбчета,отново се бяха заклещили между етажите!-недоволстваше той.-Ами пре вас какво се случи?-запита ги учудено техникът.

-Почти същото!-отговори му Макс,присвивайки с рамене.-Само дето ние станахме пленници на други две влюбени гълъбчета!-засмя се той.

-И как?-заинтересува се техникът.

-Ами така!Асансьорната кабина си беше на партера,но вратата не се отваряше!Дръпнах я малко по-силно и вътре някакви младежи се целуваха така,че даже в първия момент не ни забелязаха!-отбеляза той и продължи:-Аз тактично се изкашлях и ги попитах за кой етаж са,а те леко стреснати едвам отговориха,че са за хирургията!-Возихме се с тях до хирургията,те слязоха,аз натиснах бутона за етажа на интензивното,нещо изпука и това беше!-въздъхна той.

-О,спокойно!И аз така си поседях в асансьора половин ден,заради такива!-успокои го техникът.

-И значи ние не сме повредили асансьора?-запита го уж изненадано Макс.

-Да,не сте!-потвърди техникът и поклати с глава.-Ех,ами къде се бави колегата ми?Пратих го до долу само за кутията с инструменти,а още го няма никакъв!Та какви ги прави толкова?-негодуваше той.

 -Сигурно в момента прави самите инструменти!-пошегува се Венера,а Макс и техникът дружно се закискаха.

-Браво мила!Ти си първата,която от доста време насам,успя да ме разсмееш толкова,за което много ти благодаря!-похвали я техникът.

-Не,аз ви благодаря за всичко!-Венера му даде в знак на благодарност две боядисани в червено яйца.-Едно за вас и едно за колегата ви!-поясни тя.

-Ама наистина не беше нужно!-каза с леко неудобство техникът.

-Напротив!-категорична бе Венера.-Пък и това е за здраве и късмет,така че не можете да ми откажете!

-Е,добре!За да не ви обидя ще ги взема!-засмя се техникът.

-И още веднъж ви благодарим!-Макс извади от джоба си сто доларова банкнота,която даде на изумения техник,докато се ръкосваше с него.

-Но…………..-техникът не знаеше какво да каже.

-За  камери тия пари няма да стигнат,но поне с тях мисля,че ще можете да се почерпите с колегата ви!За наше здраве!-Макс само му махна с ръка за довиждане и двамата с Венера се запътиха към аварийното стълбище.

Пътьом те поздравиха другия техник,който мина покрай тях с една камара инструменти и за изкачваха стъпалата към интензивното.

-Браво умнико!Сега заради теб ще ставам алпийка!-възнегодува Венера,докато изкачваше ядосано стъпалата нагоре.

-Първо за твое сведение си падам по алпийките!Те винаги носят много дрехи по себе си и има как човек да гадае как биха изглеждали без тях!-Макс се засмя и не каза нищо друго.

-Ъм,така значи!-тя се направи на изненадана.

-О,да!Направо си е свободен полет за фантазията,Ви!-той й отговори със същата усмивка от преди малко.

-Ами второто?-поинтересува се Венера.

-Второ-ти нямаше нищо против това,че стопирах асансьора,а и трето-от изкачването на толкова много стъпала,дупето ти моментално ще се стегне още повече!-категоричен бе  Макс.

-И защо си толкова убеден в последното?-тя впери въпросителния си поглед в него.

-А ти за какво си мислиш,че те следвам от толкова време,без да те подминавам?-отговори й той на въпроса с въпрос.

-Защо ли не се изненадвам от теб Макс?-Венера го изгледа изпитателно и без да каже каквото и да било друго,продължи нагоре.

-Защото и вие жените сте същите като нас,дори понякога сте и по-зле във фантазиите си,само че никога няма да го признаете!Пък и ние мъжете си казваме доброволно всичко,което ни кощри и нещата,които вие никога не бихте казали на глас!-отговори й Макс с тънка усмивка.

-Да,да знаеш,че всички са като теб и си мислят за секс на всеки две секунди!-Венера поклати с глава и продължи нагоре по стълбите.

-Вярно е!Не всички са като мен!Ти например си мислиш на всяка стотна от секундата,но не си го признаваш!-вметна той.

-А сега най-накрая свършихте ли с психоанализата на половете,птичките,пчеличките,тревичките и всякакви други твари,уважаеми докторе!-тя го запита с досада и не скрита ирония.

-Да,тъй като не виждам никакъв интерес от страна на аудиторията ми!-той присви с рамене.

Двамата продължиха да изкачват оставащите им седем етажа в пълно мълчание.Само равномерното потропване на  обувките им огласяше празното стълбище,подсказвайки за присъствието им там.Най-накрая,когато стигнаха до заветния етаж на интензивното те се спряха за малко на междустълбищната площадка,за да отпочинат.