(продължава)
-Радвам се,че сме успели да помогнем и се извинявам за това,че някой от библиотечния отдел ти е стоял на главата,докато работиш,за да си вземе веднага обратно ръкописа!-извини му се Макс.
-О,нямаше такова нещо!Просто те ми пратиха едни тежки колети,че служителите в пощата се учудиха от тях и цялата тази мнителност!-поясни Салпигарей.
-Е,добре,че поне това са ти го спестили!-категоричен бе Макс.
-Значи там наистина ли така яко ги тресе шпиономанията?-запита го учуден професора,при което Макс само кимна в знак на съгласие без да каже нищо друго.
-Ама,че хора!-въздъхна Салпигарей и продължи:-За тия четири месеца безспирна работа над превода,ми се наложи да превеждам от всичките езици,които знам,което досега не ми се беше случвало!Когато разлиствах книгата и се натъкнах на шумерските текстове се радвах и си мислех,че ще приключа с превода за по-малко от месец,но се оказа доста по-различно от предвижданията ми!След като се занизаха протоеламския,критския,еблаитския,хетския,арамейския с някакво финикийско наречие и старо арабския,аз направо пощурях!Перспективата,че може би ще превеждам с години ми изглеждаше толкова реална,че дори и не се надявах да смогна за определения ми срок от половин година!Но с много труд и капка лудост успях с превода само за четири месеца,с което съм много горд!-отбеляза със задоволство пофесора и продължи:-Разбира се,имаше и текстове на протоиндийски,китайски,староеврейски,египетски от първата династия,руни,които не ги преведох аз,но съм се постарал да пратя отделните части на компетентни преводачи от цял свят,мои приятели,които не задаваха много въпроси,а преведеното от тях беше много малко,за да се разбере целия смисъл на книгата.Именно тази помощ и готовите преводи на латински,които ми предоставихте ме улесниха и ми остана достатъчно време да се занимая с началните 50 листа протоафрикански език,които не бях превел и това не ми даваше мира!Най-накрая,когато едни услужливи хлапета,родом от Декесе и са студенти тук,ми дадоха някакъв техен буквар ли беше какво ли,успях да се справя и с тази част от превода!Даже ми остана и половин месец,в който се занимавах само със странични неща,свързани с книгата,които се оказаха много важни!Имаше някакви странни знаци,които не бяха написани на нито един познат език или писменост,прости нещо като розетки,запълнени със знаци,цифри и някакви непознати линии и завъртулка,които ми се струваха още от самото начало изключително интересни и важни,въпреки че не знаех какво всъщност представляват те!Дори и колегата ми от математическия факултет не успя с точност да разбере какво е това.Едва една вечер,когато синът ми ме повика за вечеря и забеляза,че съм забил поглед в една от тези страници вече втори ден поред,той реши да надникне и се сащиса!Тъй като той е студент трети курс по астрофизика,това му се сторило познато и след вечеря дойде при мен в кабинета ми с някаква книга с дебелината на тухла,в която имаше нещо подобно!По негови думи,това са сложни аналитични теории за метричните зависимости при движението на твърдите тела,представени схематично!Честно казано,аз въобще не му повярвах,но синът ми настояваше и изпрати тези знаци на някакъв колега от астро-физичния в Пиза.Още на следващия ден,той се обади и ни насочи към университета в Албасете,където направо ахнаха.Това,което ми говореше момчето ми,наистина се оказа вярно,само че това на са били аналитични теории,а сложни формули,използвани при пресмятане движението на твърдите тела в безтегловност и техните референтни отклонения при около осно въртене.Точността,която тези формули имат се постига единствено със специална компютърна програма,с която разполагат само в Руската академия на науките и преотстъпения от тях вариант в НАСА.Когато ми казаха за това,аз доста се учудих,защото книгата си е на доста години,а формулите са изнамерени преди 250 години,а практически в този си вид се използват от около 30-35 години!Тогава признавам си,за един-единствен път изнесох книгата от дома ми в Солун и я занесох в една независима лаборатория,където й направиха”пълна кръвна картина”!Първо с газовия хроматограф се видя,че може би цялата Менделеева таблица е втъкана в самата книга,защото страниците й бяха обилно намазани с нещо,което беше средно между безцветна смола и фолио и покриваше изцяло страниците,като консервант,предпазвайки ги от външни влияния.Дори и кожата на външните корици беше намазана с това нещо.Самата формула за създаването на този консервант е поместена от вътрешната на задната корица на книгата.Така всеки,у когото книгата е попадала през годините,нова-съвестно е спазвал формулата и концентрацията на един от най-силните консерванти.Това е позволило тя да се запази в отлично състояние,въпреки че листата й като материя и направа с различни,защото повечето от тях са пришити в последствие от тези,които са я притежавали в даден период от време.Така в началото книгата е писана от много фина и невероятно здрава хартия,непозната на нас в съвремието ни,след това на някакъв зърнест материал,на ленено платно, на животинска кожа,после на папирус,на пергамент,на някакво първично подобие на хартия,после пак на животинска кожа,а след това на различни видове хартия,докато се стигне до последната тройно избелена и изгладена хартия с втъкани златни нишки за устойчивост!-изреди на един дъх Салпигарей и продължи:-Тогава си мислех,че това ще бъде най-голямата изненада от разкритията ми,но се оказа,че по интересното тепърва предстоеше!При направения въглеродо-газов анализ възрастта,която първоначално ми бе дадена като резултат бе 7328,нещо,в което нито аз,нито хората от лабораторията повярваха.Всички бяхме единодушни,че е станала някаква грешка и че апаратът най-вероятно е повреден,за да отчита подобни глупости.Лаборантите тогава веднага се обадиха в сервиза на фирмата,от която бяха купили апарата за анализ,за да сигнализират за повредата.Техниците,които са дошли са разглобили всяка частичка от апарата,но никъде не бяха открили каквато и да е била повреда.Тогава в лабораторията бяха повторили анализа още по-прецизно,но резултата беше същия!Най-накрая,за да се уверя аз самия в резултата,ме поканиха да присъствам в лабораторията на третия анализ,който показа същото,само че с разлика плюс-минус 5 години.Заради това,лаборантите бяха напълно убедени,че е станала грешка при отчитането и ми препоръчаха да повторя анализа в друга лаборатория.Аз пък от своя страна,бях напълно сигурен,че анализът е верен и заради това не настоявах за повече изследвания.Просто се прибрах с нея у дома и я оставих на мира.После се преместихме тук и веднъж оставих книгата на масата във всекидневната,за да бъде максимално далече от мен,докато осмислям всичко.Така бяха изминало още два-три дена,когато тъща ми дойде при мен притеснена и ме запита дали това,дето съм оставил на масата във всекидневната е било важно и аз й отговорих,че наистина е много важно,Веднага тя започна да ми се извинява и да ми обяснява,че не нарочно е сложила отгоре му горещата ютия,а просто си мислила,че това е нова поставка,докато във всекидневната не се разнесъл някакъв задушлив дим.Веднага се завтекох натам и притеснен,само си мислех как да намаля максимално щетите по книгата,но това,което видях направо ме изуми!Книгата си бе напълно непокътната,въпреки парещата миризма,която се стелеше от нея.Единствено беше само леко променен цвета на кориците й и бе толкова гореща,че трудно чожеше да се разлисти,но нищо друго не свидетелстваше за срещата й с ютията.Въпреки че малкоси поопарих пръстите,още тогава разгледах обстойно тук на моравата и самите страници за някакви поражения,но нямаше нищо такова!Единствено на задната корица от вътрешната й страна в долния десен ъгъл се беше появил някакъв странен знак-буквата „О”,с по една завъртулка от двете й страни и някакви цифри или координати,които бяха изписани от долу под знака!Тъй като тогава се шашардисах тотално,без много да се замислям изхвърлих всички продукти от хладилника и сложих вътре книгата,за да изстине.След час я извадих,а тя колкото и странно да звучи си беше възвърнала предишния цвят,а знака и тези цифри отзад бяха изчезнали!Тогава проумях,че колкото повече разбирах подробностите за книгата,толкова повече самата тайнственост около нея нарастваше и заради това я оставих на мира в чекмеджето на бюрото ми.Така бе най-добре и за нея,както и за мен-любопиткото!Пък и факта,че дотогава бях приключил с превода ме беше доста успокоило.Разбира се,през цялото време максимално съм се стремил да превеждам по това,което четях в книгата,а не по смисъл,както правя по принцип за благозвучност.Дори,когато балдъза ми се обади и ни помоли да наглеждаме тъщата,докато тя е на почивка,тъкмо бях успял да преведа най-интересната част от книгата.Тогава ми бяха останали едва около десетина не преведени листа,заради които трябваше да помъкна всички тези кашони,с книги и всевъзможни източници,които едвам побрах и тук.Дори се наложи да ангажирам и камион,за да може да докарам всичко,което ми е необходимо и именно тогава загубих превода на тази на-интересна част.Така както се бяхме разбрали,аз не ползвах компютър при превода,не че ми пък и беше нужен,защото нищо в търсачките не ставаше за работата ми върху превода!Никъде нямах и друго негово копие,което ме принуди да се захвана да превеждам отново и то по памет и с помощта на всички книжа тук!Е,вярно успях в срок,но преди няколко дена в една папка намерих листовете с превода,които смятах за изгубени и когато ги сравних с новия превод,забелязах доста места,където преводите се различаваха!За това съм сложил и двете версии в общия превод,а вие след това ще си прецените,кой от двата ви по допада!Но стига съм ви дрънкал празни приказки!След като прегледате превода вие ще си решите какво ще правите и къде ще сложите превода и „това”,тоест така де,книгата!-поясни професора и се умълча загледан в една точка,като само от време на време примигваше с оптически огромните си сини очи и въздишаше тежко.Той се чудеше какво да прави и дълго време седеше безучастно на стола си,без дори и да помръдне малко.Отстрани Салпигарей приличаше едновременно на помлян от два нокаута боксьор след десет рундов мач и на сапьор,принуден да седне на бомбата,която се мъчи да дезактивира,докато му остават едва няколко секунди до взрива.Всички подробности и любопитни факти,които разказа на Венера и Макс за книгата за него бяха просто детинска игра,в сравнение с това,което трябваше да направи сега и то бе неизбежно.Едва,когато Макс леко се прокашля,професорът излезе от летаргията си.
-А,извинете!Отнесох се!-вметна Салпигарей.-Ето,вземете!-каза той и им даде всичките обемисти страници с превода.
-Благодаря!-отговори му вежливо Венера и двамата с Макс забодоха любопитните си погледи в написаното.