(продължава)
-Не просто е трябвало,било е задължително да го направите,защото не всички,у които е попадала тази книга са били като вас двамата!Един от експериментите,които разчетох е на някакъв френски физик,които е пускал ток на жабешки бутчета,посредством някакви негови си допотопни електроди,за да се увери,докъде прочетеното от него в книгата е истина или не за земното притегляне и дадените коефициенти на привличане на материята!-професорът въздъхна дълбоко и присви рамене.
-Е,поне успял ли е с експеримента си?-запита го Макс,без да отделя очи от точката в пода.
-Не,защото той е провел опита си много отдавна,а и тогава електропроводи от 20000 волта,не е имало,за да се увери в точността на измерванията!-отговори му Салпигарей.
-Дори и мерна единица като Волт ли фигурира в написаното?-учуди се Венера.
-Не,мерните единици,които са описани са много по-прости и точни от всяка такава,която ползваме днес и те не се нуждаят от превръщане,както се прави при несистемните единици!Казвам това дословно,както на мен ми го обясни дъщеря ми и именно тя направи това приблизително превръщане във волти,защото ми каза,че това е най-достъпния начин за мен да разбера нещичко от неграмотните завъртулки на тоя физик!-Кавиос бръкна в един от кашоните и извади полупълен пакет с дъвчащи бонбони.-Искате ли?-покани ги той,но нито Венера,нито Макс бяха в състояние да му отговорят,а само му кимнаха с глави в знак на отрицание,докато Салпигарей отпаковаше третия бонбон,който с отработен жест пъхна в устата си и доволно задъвка.-Извинявам се,че дъвкам така пред вас,но само така се успокоявам,когато съм под напрежение!-смотолеви професорът.
-Ти поне си изнервен,а аз направо съм зашеметена,все едно ме е ударил камион!-отбеляза Венера с блуждаещ из оранжерията поглед.
-Мен също!-намеси се Макс,който погледна притеснено Венера,но тя дори не забеляза погледа му.
-Има още по-стряскащи сравнения,на които попаднах!-каза Салпигарей,след като досдъвка и последния останал в устата му бонбон и продължи:-Когато разчетох истинския смисъл на книгата се оказа,че е било без значение дали ще преведа всичко останало след прото езика или не.Но тогава сравненията сякаш сами изникваха от превода и вече всичко ми се струваше свръх нереално и абсурдно,а се оказа,че просто съм разбрал систематиката на фонетичните закономерности на текста.Така разчетох и сравненията между броя на листата на маргаритката и честотата на сърдечния ритъм при хората и как само при отклонения от няколко удара е възможно с точност да се определи дали човек е болен по рождение от някаква сърдечна болест или не,или пък има такава,но придобита.Най-ненормалното в тоя случай бяха някакви таблици и числа,в които се твърди,че ако бъдат спазвани пропорциите и точно определено време от деня и нощта за лечение и при точен режим на живот,никога повече,докато си жив няма да ти се налага да се боиш за здравето си!
-Това вече наистина е повече от абсурдно!-възкликна Венера.-Да си здрав цял живот е невъзможно!-тя не можа да сдържи леката си усмивка,която се плъзна по лицето й.
-Не е абсурдно,Ви!-намеси се Макс.-Като се има в предвид,че продължителността на живота тогава излиза,че е най-много 25,те са били истински столетници за времето си.Те са живели с болестите си горе-долу 5 или 10 години,така че за техния живот подобни лечения от сорта на до живот,наистина са можели да бъдат ефикасни за тях до живот!-той присви устни и се обтегна на стола си.
-Вероятно именно за такъв тип лечение,какъвто спомена Макс е ставало на въпрос,но проблемът е,че при подобни уверения за богатирско здраве намерих и в текст от Луксор,само че с 2570 по-млад от нашия!-отбеляза професорът.
-И предполагам,че и този текст не съвпада напълно с нашия?-запита го Макс.
-Точно така!Има допирни точки между двата текста,но само това е,няма дословни изречения или поне думи,които да се намират на едно и също място в тия писаници.Но мен честно казано ме обезпокои другото сравнение,на което се натъкнах.Бяха дадени звукови честоти от природата,най-различни звуци и шумове на птици,животни,водни басейни,скали и какво ли не още,които се еднакви с тези на двигателя,чийто чертеж фигурираше в книгата!
-Вече ако кажеш,че си намерил и чертеж на совалка,никак не бих се учудила!-каза с насмешка Венера.
-Не,чак подобно нещо не съм намирал или поне не съм успял правилно да структурирам линиите на другите черти,за да открия подобно нещо.Но за двигателя съм сигурен,че си е там,защото го проверих цели четири пъти,а и колегата,който после провери чертежа,също каза,че няма грешка и наистина това е такова,за каквото се представя!Беше изумен,че съществува подобна модификация на двигател,защото е много по-мощен и работи с две бутала повече от стандартните,пък и аеродинамичната му форма,която е нещо средно между перфектен овал и при плеснато яйце,го наведе на мисълта,да не би да съм взел тия скици от някоя секретна лаборатория на някоя водеща автомобилна марка.Доста дълго ме разпитваше и за шумовите честоти и за двигателя,но какво можех да му кажа?Най-накрая го излъгах,че съм станал сътрудник в някакъв автомобилен концерн и се занимавам с преводите и кореспонденцията им и това беше!-въздъхна Салпигарей и добави:-По едно време всичко това ми изглеждаше като лоша шега,но…
-Ами ако това е дело на извънземни?-прекъсна го Макс с изненадващия си въпрос.
-Да,Макс!Да знаеш!Извънземните са навсякъде пият ти мозъка за закуска,защото е най-вкусния във вселената и приватизират двайсетачки най-редовно от джоба ми!-вметна тя,без да се засмива
-Какво да правя,като съм бедничък,а ти и за това не пропусна да изпробваш невероятното си чувство за хумор!-леко разочаровано й отговори Макс.
-Признавам и двама ви,наистина знаете как да развеселите човек!-каза едвам-едвам професорът и продължи да се смее с тях на глас.
-Спецът е той,аз само скромно му помагам!-отбеляза Венера и погледна дразнещо Макс,а той се направи,че не й обръща никакво внимание,за да не се излагат повече и пред професор Салпигарей.
-Добре де,но макар и да не ми се иска да го призная в предположенията на Макс има нещо вярно,уважаема Венера,колкото и странно да ти звучи!-категоричен бе Салпигарей.-Наистина-продължи професорът,той е прав,за наличието на висш разум,който е създал тази книга и още десетки и хиляди подобни на нея,както и много други неща,които ни заобикалят.Всички ние сме познавали притежателя на този висш разум и това е не кой да е,а самият човек,въпреки че мнозина веднага биха поспорили с мен и то с прави,но колкото и да не им се иска е така,човекът си е умен по начало!-професорът погледна към двамата,които го гледаха скептично.
-Когато открих в книгата много линии,за които нямах никакво логично обяснение-заговори отново Салпигарей-и аз също като вас сега,гледах и се дивях,какво ще да е това?Тези линии ту криволичеха надясно,без да значат нещо или да са поне някакви редове в книгата.После започнах да ги смятам с калкулатора,но и с това не се получи,защото те бяха разположени на съвсем различни думи в текста и нямаше връзка помежду им,докато не отворих въпросния калкулатор,за да му сменя батерията и тогава се изумих!Това,което открих бяха пистите на печатната платка на калкулатора,които бяха идентични с тези,изобразени в книгата!Те пък от своя страна и редица сложни модулни структури,които всеки човек има в мозъка си бяха еднакви пък с тези в шината на дънната платка на компютъра!