(продължава)
Малко пред изгрев слънце,книгата сама паднала от ръката му,макар преди това пленника хиляди пъти да се е опитвал и обръщал книгата само и само,за да се отърве от нея.Щом е видял това,Жофроа направо се е побъркал от страх и бързо скрил книгата на мястото й,в дисагите на другаря си.После се направил на заспал и зачакал и другарят у да се събуди,докато пленника си стоял все така неподвижно на мястото си и само мигал от време на време.След като другарят на Жофроа се събудил,те бързо тръгнали отново на път.Вече били много близо до стените на някакъв град,когато другарят на Жофроа се нахвърлил върху пленника и започнал да го души,но Жофроа ги разтървал и продължили по нататък.Привечер Жофроа най-сетне се е решил да разкаже на другаря си,но онзи не обърнал кай знае какво внимание на думите му и дори не ги взел на сериозно.Следващата вечер Жофроа де притаил,за да види какво ще се случи и дали отново ще се повтори „приключението”му от предишната вечер,но вместо да гледа шоуто на „човека магнит”,цяла нощ е слушал предсказанията за себе си,които е помислил за най-обикновени брътвежи.Проблемът му е бил,че още на следващата сутрин е щяло да го ухапе змия,точно както му е казал пленника предишната вечер.От тогава Жофроа е гледал да се държи мило с него и да го разпитва за себе си,но пленника въобще не е обелвал и дума на тази тема.Колкото повече Жофроа се е сприятелявал с него,толкова повече пък отчаянието и злобата са завладявали другия,който вече е бил повече от нетърпелив да открие така дълго чаканото съкровище,заради което е пренебрегнал и тревожните симптоми на напредващата холера.В деня,в който се е случило непредсказуемото,другарят на Жофроа още от сутринта бил невъзможен-ругаел и биел пленника им с голямо усърдие,което иначе проявявал едва към обяд,когато спирали насред някоя пустош,за да отпочинат.Но това не предвещавало нищо добро за пленника и Жофроа го е знаел,имайки в предвид какво се е случило с онзи негов другар,на чието убийство станал неволен свидетел.Щом като нито клетвата за вярност пред покровителя им,нито братската клетва,която са дали помежду си,за да си помагат в трудностите,нито пък каквото и да е друго,попречило на другаря му да не убие един от тях,то какво друго му оставало на този,освен да премахне и Жофроа!Пък и нямало да убива свой събрат за първи път,та да му тежи чак толкова много.След пленника Жофроа бил сигурен,че ще е следващия.Заради това,когато онзи нападнал за пореден път беззащитния пленник,Жофроа за първи път се опитал да се намеси ида ги разтърве,но без кой знае какъв успех.Ядосан,колкото от неоткритото съкровище,толкова и от сломяващата го болест,другаря на Жофроа направо обезумял и нямал никакво намерение да остави жив пленника си.В този момент у Жофроа назряла напълно идеята да убие другаря си и то още повече,след като полуживия пленник се обърнал към Жофроа така ,както преди години го наричал само покойния му баща и никой друг не знаел за това.Тогава Жофроа бил напълно сигурен в себе си и убил алчното си другарче само с един удар на острието и то право в сърцето,въпреки че онзи бил с гръб към него.Онзи дори не разбрал,че е убит,а Жофроа бързо измъкнал пленника изпод другаря си,преди да бъде затиснат от тежестта на убития.И самия Жофроа не знаел защо е спасил пленника си и защо,въпреки че бил прекалено близо до крайната точка на пътуването си не стигнал до там,а бързо поел по обратния път,към земите на пленника.Жофроа първоначално си мислел,че действа хаотично и нелогично,защото взел в една малка стъкленица,малко кръв от своя убит другар.Същата стъкленица някога искал да освети тържествено в името на верността си към покровителя си,но това така и не се случило.Докато яздели на връщане,пленника бил много зле,но не преставал да бълнува неща,които Жофроа счел за бръщолевеници.После той се заслушал в думите му и се вцепенил,когато разбрал,че пленника му цитира писания на латински,заради които самия Жофроа избрал да напусне родината си,за да странства по тия земи.Но още по-интересно станало,когато пленника проговарял с всеки изминал час на все по-добър и по-добре разбираем латински,който дори и Жофроа не владеел толкова добре. Привечер,когато спрели да нощуват до пътя,пленника вместо да се строполи грохнал от умора,взел книгата от дисагите и енергично я зачел на Жофроа,а той пък сериозно се замислил дали всичко това не му се присънва или просто е полудял от толкова много път.Но всичко било реално и пленника наистина разбирал напълно смисъл на книгата.От превода му,Жофроа разбрал,че по времето,когато са живели двете момчета,светът наистина е щял да бъде унищожен.Пленника не му е говорил някакви отнесени мисли,а реални данни и изчисления,който той е разчел в книгата.Според превода му и преди и след тези момчета,земята също е била в опасност,но не толкова голяма,каквато е била именно по времето на онези двамата.Той е обяснил на Жофроа най-подробно как пътя на тогавашния каменен къс е бил най-близо до средата на земята и тогава и най-силните й планини са щели да се огънат и да рухнат пред силата на удара,който ги е чакал,щом каменния къс се ударел в земята.Никъде пленника не го е споменал по друг начин или както аз го преведох неточно като „небесен огън”,а точно като каменен къс,носещ погром.Погром,който двете момчета са спрели,когато са насочили своята сила и тази на всичко и всички на земята,за да я спасят за следващите поколения и по-точно,за да има следващи поколения изобщо.Освен за този каменен къс,пленника е обяснил на Жофроа и какво е станало и с другите два къса-единия,който е бил преди момчетата и един,доста след тях.Когато каменният къс,който е бил преди тях е стигнал до земята е бил отклонен с много малко от траекторията си или както пленника го е нарекъл,че късът се е отклонил от пътя си с малко и това е била малката спасителна подробност за земята.Защото тогава вместо да се удари по на север в твърдите скали се е ударила по на юг в планинска верига с по-меки скали,които при срещата си с небесния къс са хлътнали доста от удара и на тяхно място се е появило море,което е поело неприятните последици от удара и така той не се е разпространил надалеч за всеобща радост и по този иначе толкова прост начин земята се е спасила.Пленника е споменал,че това малко отклонение се е случило с помощта на някакъв човек,който е успял да премести по някакъв начин пътя на небесния къс.Дори най-обстойно пленника е обяснил на Жофроа как това е станало и това обяснение е фигурирало и в преводната книга на източника,но Анри не е искал да се знае повече за това,което той самият е прочел,преди да изгори превода.Освен за този небесен къс пленника е разказал на Жофроа и за другия,който се е появил в небето доста след момчетата.За него пленника е обяснил как пътя му пък е бил коригиран по на север и където е паднал се е издигнала планина сред пустите дотогава пясъци,която е била на всичкото отгоре и водоносна.Възможно ли е такива външни фактори да влиаят на земния релеф и на магма образуването в земните недра си остава загадка за нас,защото и това Анри умишлено е пропуснал в писмото си,както и за човекът,който тогава е отклонил траекторията на това небесно тяло.И за него пленникът обстойно е разказал на Жофроа всичко,дори му е обяснил по научен начин механизма на случилото се,но щом като Анри е преценил да ни спести подробностите,значи наистина е имал железни доводи,за да унищожи превода.А и от опит знам,че не винаги всичко може да бъде обяснено.Самата наука н е в състояние адекватно да обясни всичко,което ни заобикаля,но това не означава,че необясненото спира да съществува,просто то си е било там и преди някой де се захване с обяснението му и след като евентуално не е намерен начин да бъде обстойно разяснено от всякъде.Друг е въпросът,че вероятно след години това,което не е могъл да обясни един ще го обясни друг,който е направил връзката между нещата и така ще откриваме топлата вода до безкрай,всеки път!-засмя се професорът.