Този експеримент от сферата на приложната психология е проведен през 1971 година в мазето на Стандфордския университет,заради това е по-известен като Стандфордски затворнически експеримент (сзе).Като негов ръководител е вписан Зимбардо,(85% с мания за преследване,89%страх от кражба на разработките му,92% вероятност за носене на заредено оръжие,с цел самоотбрана и при най-малка опасност,обсесивно-компулсивни пристъпи с различна честота на проявление),психолог изследващ авторитета в обществото и проявленията му.Според описанието експеримента се провежда с доброволци,избрани с обява във вестника,на които е обещано някакво заплащане.Едни от тези доброволци е трябвало да бъдат затворници,а други техни надзиратели.Всички преди експеримента са инстуктирани какво се очаква от тях и са раздадени ролите на затворници и надзиратели.Дадено им е и съответното облекло,както и импровизирани килии(3 на брой,мисля че бяха с по 8 затворника вътре).Всичко започв като игра и трябва да бъде ролева игра,която да изучи поведението на участващите,влезли в аъответната роля.Още със самото начало затворниците запопват да се държат предизвикателно и провокативно спрямо надзирателите,да не се подчиняват на командите,което води и до непредвидено насилие спрямо затворниците,от страна на надзирателите.Напрежението и насилието над ролевите затворници ескалира с всеки изминал ден от експеримента,както и неподчинението от страна на затворниците. Те не желаят да спазват елементарни затворнически правила,валидни и до днес в истинските затвори като вечерен час,разстояние при движение на затворниците в група,разходки в определени маркирани части на двора по обособен начин,поддържане на добра лична хигиена,с цел запазване на здравния климат в затвора и др.При избухналия бунт,затворниците имат свои тартор,които се противопоставя на репресиите от страна на надзирателите,като заради зачестяват издевателствата над затворниците,като лишение от храна,сън,побои и др извращения.На затворника,които не може да издържи до края на експеримента му е дадена възможност да прекрати участието си,но за сметка на това губи възможността да получи солидна сума пари,която е награда за престоят му в експериментална среда до края на експеримента.На отказващият му се предлага и друга опция от страна на водещия експеримента,да се върне сред затворниците,като симулира душевно заболяване и в същото време подслушва другите затворници за намеренията им,които докладва на надзирателите,получавайки по-снизходително отношение към себе си от страна на надзирателите,които ще бъдат предупредени за предателя.Така освен превилегии,съгласилият се затворник не губи възможност да получи обещаните пари след края на експеримента.Въпреки съгласие на някои от ролевите затворници,експеримента е спрян на 9-тия ден от провеждането си,от Маслах,студентка на експериментатора(вслрдствие станала и негова съпруга),загрижена за здравето на затворниците и надзирателите. Така не се изследва докрай тежестта на авторитета в обществото,неговата социална значимост и тежест,както и последиците от различните авторитети в обществото и тяхното взаимодействие.Експеримента се опира на по-ранни изследвания на личността и авторитета на личността,както и на авторитета на соц.статус и професия на индивида,залегнали още в експеримента на Стенли Милграм,както и на по-стари такива,като Собиборския концлагерен експеримент. При него лагерист,току-що пристигнал му се дава униформа и правомощията на надзирател,който трябва да бъде старателен и изпълнителен като истински надзирател,за д не изгуби облагите,които му се предоставят,но и да не бъде разкрит като лагерист,пред другите лагеристи.Така се раждат длъжности като оберкапо и унтеркапо,които пак биват основани на силата и тежестта на авторитета или лъжеавторитета,приет за истински авторитет.

Щастливци...

Може и да е било доброволно,пък може и да са били студенти,дет са гледали да избутат семестъра!Кой знае!:)