В тия дни кой ли не изписа какво ли не за едната от южните ни съседки,по-точно за югозападната ни такава.Та и аз реших да се включа в повсевместното говорене и да не остана от модните тенденции,но и за да обобщя всичко,дето сигурно в 15-тина постинга  по темата нямаше да мога да вместя,та писането ми по-скоро щеше да изглужда като туристически справочник!Та относно случващото се там то по-скоро е някакъв добре окомплектован фарс,но не и трагедия,защото там става дума за всичко друго,но не и за пари.Вярно и там хората не живеят леко и безгрижно,но поне да бяха съобразили това,че повечето от населението им е в емиграция и все пак пращат по някой и друг  долар в родината си(диаспорите им в САЩ и Австралия са колкото ная-малко две Българии по численост).Ако бяха направили дарителска кампания из гурбетчиите си по света и то само да дарят по долар,сигурно е,че Бил Гейтс няма да е най-богатия в света.Да не забравяме и това,че съседката ни е външна държава с много пристанища,които носят непрестнен приход на държавата,защото тя е на такова стртегическо място,дето и да щеш не можеш я заобиколи лесно.Пък и митниците им,то това митници ли са?!Особенно Солунската,тъй желана от край време,че дори възхвалена от наш Бай Ганя!Та от това можете сами да си направите сметката,че тук въпрос за пари не става ,а е по-дебела работата.Война там няма как да се направи,щото хората си имат достатъчно грижи около туризмма си,та някак не се връзва.Да пуснат някаква болест да ги тръшне,пак не става,щото и туристите ще изгърмят,та остана само чрез сюжетната линия паричен недостиг да ги действат и така да им ликвидират държавицата,като на нас!.Намериха им и един пишман ликвидатор Прецакрас-кадър на някоя тяхна лудница,дето да се вживява в ролята на "отговорен ръководител" и така полека да ги завлече на дъното ва блатото-при нас!То момчето се справя с променлив успех,та се налага и отвън да му помагат-я Маймунблум,я Бункер,но все ще се намери някой.За половин година,откакто го насадиха това там,елиниките прореваха жестокоот  маниера му .Иди ми ,дойди ми-чрез който ги прекарва весело.Е и Дверуфакис му помагаше,ама явно ролята му ке е изчерпала,та го смениха с Прецаклос,дето чрез евклидова ли или не евклидова гоеметрия,ще доостърже джобовете на сънародниците си и то за отрицателно време,че купувачите не чакат и си искат новозакупената територия,че нашия хабитат явно им омръзна!Пречка засега са само чужденците,дето са си купили по някое частно островче по крайбрежието им,но и н тях все някак ще им намерат цаката!А относно парите ли?!От те тия хубави пожелания,че уж някой безрезервно ги спонсорира сега се правят пари.Цялата шумотевица около тях хем генерира печалби,на заинтересованите,хем измества вниманието на масите към тая нищожна сапунка и тласка един народ към психоза.Сега чрез тях всеки крими елемент си изпра законно паричките и дори Измислено графство,ще намаже една филия от тях,че и други,арматуристи,дето ги не знаем!Върхът пък беше онзи ден,когато Вториера ни хариза 100 милиона на Бункер,а оня му се лигавеше на завален български и дозапълваше миманс сцената.Щото покрай съседите ни и ние ще плащаме едни чудни и дивни,дето не сме ги имечтали и сънували,но така е като си нямаме своя независима държава(те и съседите са тръгнали по нашия път и ще разберат какво е,но след време).Щото не че нещо,но и факир да си няма как да направиш референдум за две седмици и да имаш уж такава действителна  избирателна активност ако след време тия бюлетини не прескочат и у нас,та да оравдаят уж демократичния вот  на населението ни през Октомври.А междувремнно нашите балъци ще ходят по тяхното крайбрежие на почивка и то в курортчета,собственост на наши соц.величия,та да им пълнят джобовете и ще цъкат замислено.А съседите ще се редят показно плед банкоматите и ще самофинансират края на държавата си,посредством таксите на всяка транзакция за радост на банките си и техния ликвидатор Прецакрас,дето неговите създатели ще го държат ден до пладнина на тая роля,но задължително докато разнищи и прецака държавата си,както стана с нас навремето!
 

-Колегите са готови с огледа,така че можете да дойдете!-прикани ги той.

-Господин полицай,може ли и аз да присъствам на огледа?-със светкавична бързина го запита Макс,докато Венера само примигваше уплашено.

-Разбира се,няма проблем!-отговори му Николаос и тръгна напред пред тях.

Макс и Венера се спогледаха и тръгнаха след него с бавни и уверени крачки.Когато стигнаха до вратата на офиса и Венера видя как навсякъде бе опасано с онези ужасни полицейски ленти,тя така залитна,че със сигурност щеше да падне ако Макс не я подкрепяше отстрани.Той й помогна да премине под полицейската лента,продължавайки все така здраво да я държи за лакътя.

-Ето,вземете!-Николаос им даде по чифт бели латексови ръкавици и калцуни,които да сложат върху обувките си.-Когато колегите са дошли,тук е била пълна бъркотия,всички папки са били на пода,така че после при реденето го имайте в предвид,защото може случаите Ви да са разбъркани!-сержанта подчерта това пред Венера.

-Няма проблем,защото направо знам всички папки на изуст!-успокои го Венера,докато разлистваше една от тях.

-Старши,ние приключихме тук!-към Николаос се обърна един от криминалистите.-Остана само да изследваме ксерокса,защото вътре има нещо,но това ще стане чак след като ни го донесете в утре в лабораторията!-каза той и помъкна навън тежкия  куфар с принадлежности за работа и взетите проби от местопрестъплението.

-И ще ме помолиш да пратя някои от моите хора да го донесе,нали Такумас?-повдигна вежди Николаос.

-Именно!-каза му криминалиста ,докато излизаше от офиса.

-Нищо от тези папки не е взето,господин полицай!-каза със съжаление Венера. 

-Все пак трябваше да проверим!-повдигна отчаяно рамене Николаос и продължи:-Благодаря Ви много за съдействието,госпожо Ипсиланти,ако има нещо друго ще Ви се обадя,така че ще Ви помоля да не напускате града,за да сте в течение относно разследванто!

- Искаше ми се да Ви бъда по-полезна,отколкото сега!-присви устни Венера.

-Знам колко трудно Ви беше и без това да се занимавате точно с това сега госпожо Ипсиланти,но бъдете сигурна,че ще открием извършителя!-увери я сержанта и добави:--А и изключихме възможността господин Калкиди да е нападнат с цел обир.

-По какви версии всъщност ще работите?-заинтерсува се Венера.

-Честно да Ви кажа в момента нямаме никакви,дори и мотив нямаме,но се надявам поне от събраните улики да изскочи нещо,което да помогне на разследването!-каза обнадеждено  Николаос.

През цялото време,докато Венера и сержанта разговаряха,Макс хвърляше бързи погледи към ксерокса в другия край на офиса.Очите му постоянно шареха натам,а той самият се чудеше как да отиде до него без да събуди подозренията на Николаос.Огромната локва кръв,която се бе просмукала в мокета му даде златната  възможност да действа.Той се пристори,че гледа вторачено именно мястото,където бе разстрелян Ставрос.

-Тук ли Ставрос е бил…..?-Макс не довърши въпроса си към Николаос,а само посочи с пръст локвата кръв и направи две крачки към нея.

Очертанията на човешкото тяло до бюрото в ъгъла,които чак сега забеляза Венера,също я привлякоха да отиде по-близо до тях.Тя моментално изпадна в толкова голям шок,че краката й се подкосиха,преди тя самата да усети.Венера изведнъж падна назад в несвяст при тази гледка,че дори успя да изплаши Николаос.

-Някой да извика лекар!-извика той,докато се опитваше да я свести,а Макс просто стоеше до нея и я гледаше,преструвайки се на изумен.

Той чевръсто грабна някакъв лист,който наполовина бе заседнал в ксерокса,смачка го  и го пъхна в джоба на панталоните си,докато Николаос се чудеше как да накара Венера да дойде в съзнание.След като се увери с бърз  поглед,че няма нищо друго интересно по бюрото,Макс се пристори,че идва на себе си и веднага се притече на помощ на Венера.Той извади от другия си джоб шишенце с амоняк,което подложи под носа й и тя мигом се свести.

-Извинете,аз…!-Венера се опита да каже нещо,но толкова й се виеше свят,че дори не успя да довърши мисълта си.

-Няма нищо,просто се успокойте!-каза й Николаос и двамата с Макс й помогнаха да стане и да излезе навън на чист въздух.

Отвън вече ги чакаше лекар,който веднага се притече с готовност.Докато той преглеждаше Венера в линейката,Макс се сви до една от полицейските патрулки,където на спокойствие разгъна онова парче хартия,което намери заклещено в ксерокса под шината.Въпреки,че бе малко размазано в долния си край,Макс успя да разчете написаното,което всъщност се оказа факсимиле от дипломатическата поща,водено между посланика от времето,когато е бил аташе в Рим,тамошните тайни служби и Интерпол.В него ставаше дума за изчезнало кюлче злато с историческа стойност,чието копие било подарено на дипломатическата мисия на САЩ от италианското правителство.Лично президента на Италия,впрегнал тайните служби на страната в издирването му и молеше Интерпол за съдействие по случая.От този документ ставаше ясно,че мисията на САЩ доброволно бяха съдействали  при разследването,чрез своето аташе,тъй като те са били последната държава,удостоена с подобно ценно копие,преди кражбата на оригинала и така са искали да премахнат от себе си каквито и да било безпочвени подозрения,които можеше да има от италианска страна.За целта,аташето на САЩ,щателно бе проучило мястото и датата на изчезване на въпросното кюлче злато и от своя страна бе направил запитване към Интерпол за съдействие.Първи Интерпол бяха отговорили не на правителството на Италия,а на посолството на САЩ,връчвайки им списък на техни агенти в съседни държави,работещи по някаква обща разработка,които биха могли да помогнат в разследването за изчезването на кюлчето.Когато в списъка видя номер 34085 Макс направо изтръпна.Той отново погледна,за да се увери,че не е прочел грешно,но не беше така,а всичко си беше наред.Но не и за Макс,защото това именно бе служебният номер,под който Анри отговаряше в Интерпол.Макс дотолкова бе шокиран от прочетеното,че дори не обърна внимание на последните редове на факсимилето.Той просто си седеше втрещен до патрулката,стиснал здраво листа хартия в ръката си,а мислите му бяха дотолкова объркани,че той само примигваше от недоумение, а устата му бе зинала от почуда.

-А,ето къде си бил!-той чу гласа на Венера зад себе си и моментално отново смачка листа на топка и го сви в колана на панталона си.

-Как си сега?-запита я Макс с не скрита нервност в гласа.

-По-добре съм!Докторът ми даде някакви хапчета,от които съм леко замаяна,но сега поне мога да ходя и да мисля без проблем.Ами ти?Как си?-попита го Венера и впери изпитателен поглед в него,при което на Макс му се стори,че тя сякаш знаеше всичко.

-Че как да съм?Добре съм!Нищо ми няма!-отговори й троснато той.

-Извинявай,не исках да прозвучи така!Просто ми се стори много блед и някак си уплашен!-заоправда се Венера.

-Просто,просто ти припадна и аз…аз се чудех как да ти помогна!Аз..може би си права,че малко се поуплаших!-опита се да смекчи тона Макс.

-Няма нищо Макс,хайде да си вървим!-потупа го по рамото Венера.

-Чакай,ами Николаос?разследването?-учуди се Макс.

-Вече му казах всичко,което знаех!Въпреки,че искам да помогна повече на разследването,просто няма с какво,а и Ставрос доста се е потрудил и е скрил всичко от мен и то доста добре!Не ми остава нищо друго,освен да се прибера,да си отпочина и съсредоточено да се разтършувам из всички папки у дома и ако евентуално намеря нещо интересно ще се обадя на сержанта на ето този номер!-Венера показа на Макс визитката,която Николаос й бе дал.

-Добре тогава,да си вървим!-въздъхна с облекчение Макс.

-Ако не си в състояние да шофираш,аз съм по-добре и ще карам вместо теб!-с наставнически тон каза Венера.

-Дори не си го и помисляй!А и знаеш,че шофирането винаги ми действа разтоварвщо!-Макс премигна енергично,клатейки глава и закрачи уверено към колата.

След десетина крачки той се спря,за да изчака Венера,която беше изостанала след него и точно тогава видя как трима полицаи се мъчеха да изнесат ксерокса през недостатъчно широката врата на офиса.Само видът му накара Макс да потрепери,сещайки се за листа хартия,който намери в него и той инстинктивно се пипна по колана си,за да  се увери,че факсимилето е все още там.Венера дори не обърна внимание на втрещения му вид,което позволи на Макс да хвърли още един бърз поглед към тримата униформени.Двамата тръгнаха заедно с бързи крачки по алеята,около която зяпачите бяха станали тройно повече,отколкото когато бяха дошли.Минавайки под ограничителната полицейска лента,Макс забеляза с периферното си зрение,как ксерокса вече бе изкаран навън и оставен на поляната,докато около него щъкаха приведени тримата полицаи,които търсеха някаква част от него,която бе изпаднала при пренасянето.Това успокои още повече Макс,че когато той се качи в колата бе напълно спокоен и уверен.Двамата с Венера сякаш се бяха наговорили и влязоха в колата почти едновременно,като нито единия,нито другия не обелваше и дума.Просто Макс подкара колата и въпреки фаровете скоро те се изгубиха от погледа на Николаос в нощния мрак.Карайки  по кварталното шосе,те не след дълго се озоваха на околовръстния път,като през цялото време продължаваха да мълчат.Както Венера бе вперила поглед навън през прозореца,тя изведнъж се обърна рязко към Макс и заговори,нарушавайки първа тягостното мълчание,което ги съпътстваше.

-Надявам се,че това,че ме придружи сега няма да се отрази на посещението ти тук?-тя го погледна изпитателно.

-Не!-отговори й суховато той.-Но защо питаш?

-Защото ти си зает с такива важни църковни дела и ако това може да те дискредитира по някакъв начин….

-Щом съм дошъл с теб значи съм си направил сметката!-отсече Макс.

-Да,но…-Венера така не се и доизказа,когато Макс наби рязко спирачки  в аварийното платно.

-Макс,но какво ти става?-недоумяваше Венера.

-Трябва да се махнеш оттук!-с равен и спокоен тон заговори Макс.-Вземи децата и се покрий някъде за известно време,докато всичко това отшуми.

-Николаос ми каза,че дори нямам право да напускам града,докато тече разследването за Ставрос,а ти дори не ми казваш и защо трябва да се махна оттук?-Венера бе дотолкова объркана от думите му,че само го гледаше втренчено,без дори да премига с очи.

-Не ми задавай излишни въпроси,а просто ме послушай!-все така сериозно продължаваше да й говори Макс.

-Значи си разбрал нещо и не искаш да ми кажеш,че съм в опасност?-запита го тя,опитвайки се да изкопчи от Макс това,което знаеше той.

-Да кажем,че си имам основателни причини да смятам  така!-уклончиво й отговори той.

-А защо не споделиш тези си свои причини с мен?-все така непримирима Венера искаше да разбере всичко.

-Загрижен съм за безопасността на теб и на децата!-отговори й Макс пак с равен глас,който не издаваше напрегнатостта му.-Но щом като искаш  да знаеш и защо,ето виж!-той измъкна от колана си листа хартия,който бе свит на топка и й го даде.-Ти знаеш,че никога не съм умеел да скрия нещо от теб,така че по-добре го прочети и ти,за да знаеш!

-Но какво е това Макс?-учуди се Венера,докато разгъваше листа на факсимилето.

-Този документ го намерих заклещен в ксерокса в офиса ви.Докато ти беше в несвяст аз го взех,защото и преди да го намеря имах някакви съмнения,че всичко това е свързано по някакъв начин с Анри,а след като го прочетох,просто вече се убедих,че е така!

-Но Макс,да не би да ….!-Венеране довърши мисълта си,когато видя номера на Анри.

-О,божичко!-тя се ококори от ужас.-Но как е попаднало това в офиса?-Венера го погледна объркана.

-Не знам,но предполагам,че именно заради този документ и другите,които полицията не откри в офиса ви са простреляли Ставрос!-Венера сякаш не го чу,а продължи да плъзга погледа си по редовете на факсимилето с невероятна бързина.

-Сега вече вярваш ли ми,че си в опасност?-запита я Макс,гледайки я все така загрижено.

-Та аз дори не знаех по каква разработка е работил Анри!Чак сега разбирам и за връзките му с американското посолство в Италия,а тези главорези нараниха без всякаква причина Ставрос и са готови да ме очистят само защото съм жена на Анри Жермен!-Венера бе изпаднала в шок.

-Именно заради убийството на американския посланик ме пратиха тук,за да разследвам на място!-обясни й Макс.-Утре трябваше да се срещна с човека,който разследваше случая от американска страна!-той извади някаква измачкана визитка от джоба си.-Това беше номера,на който трябваше да го потърся,за да ми даде материалите по случая!

-Но това е номера на Ставрос!-изненада се Венера.

-Разбрах го едва,когато го видях изписан на вратата на офиса ви!-със съжаление отбеляза Макс.

-Как той се е забъркал в цялата тази каша?-недоумяваше Венера.-Ами ти? Та коя ще да е тази църква,която си има взимане-даване с такива бъркотии?Всъщност за кого работиш Макс?-запита го Венера.

-Наистина работя за патриаршията,повярвай ми,казвам ти самата истина ,но не мога да ти обясня всичко!Просто,просто има неща,които никой не трябва да знае и именно с тях се занимават такива хора като мен!Заради това те съветвам отиди с децата някъде,където никой няма да те потърси и ме изчакай там,докато открия и доведа Лео от Рим,а след това да става каквото ще!-Макс вече бе претръпнал.

-Ти ненормален ли си,Макс?Мислиш ли,че ще те оставя да се изложиш на такава опасност?Идвам с теб!-категорична бе тя.

-Но,Венера …ти!-шокира се Максимилиано.

-Никакво”но” Макс!Идвам с теб и точка!-Венера го изгледа с поглед изпълнен с толкова голяма решителност,която той не бе виждал в нея,откакто за първи път работиха съвместно в Интерпол.

-Знам,че няма да мога да те разубедя!-със съжаление в гласа отбеляза Макс.

-Именно!Сега ще се обадя на татко да прибера децата при леля,а ние с теб тръгваме направо за летището!-каза му тя със заповеднически тон.

Макс я гледаше с невярващ поглед и така унесено,че въобще не реагира на думите й.

-Ехо,има ли някой тук?-Венера помаха с ръка пред лицето му и го побутна с показалец по носа.

-Извинявай,но просто…от отдавна не съм те виждал такава и…

-Не си ме виждал такава от времето,когато работехме заедно!-довърши мисълта му тя.-Само,че сега нямам време да се самосъжалявам,след като знам,че живота на сина ми е в опасност и зависи от мен!Така че вместо да се впечатляваш и да ме гледаш учудено,подкарай тъпата кола към летището или поне слезни,за да се разменим и да карам аз!

-Дадено!-унесено каза Макс и форсира колата с пълна мощност по правата безлюдна магистрала към летището.

-Предполагам,че на патриаршията ти все ще й се намерят два самолетни билета в последния момент?-предположи Венера.

-И още как!Да не би да се съмняваш в нея?-погледна я под вежди Макс.

-Щом  ти дойде с чартър,какво повече да говорим!-отбеляза Венера,бръкна под седалката си и извади пистолета си от времето,когато още работеше в Интерпол.

-Откъде го взе?-попита я учуден Макс.

-Как откъде?От бившата ми работа!-с гордост отговори тя.

-Случайно протокола не беше ли такъв,че служебното оръжие се връща обратно,в случай на напускане?-вметна той.

-Да,такъв си е протокола!Само,че аз съм им върнала чисто нов патлак в замяна на този,който ми е късметлийски и с когото никога няма да се разделя!-категорична бе Венера.

-Ами серийния номер?Как мина при проверката при връщането?-недоумяваше Макс.

-О,Рока много разпитваш!А и имах приятели в оръжейната,които също бяха на мнение,че мога да им предам ново оръжие,вместо старото и да бъде вписан номера на новото патлаче в старите документи!-тя присви рамене,без да казва нищо в повече.

-Не мога да повярвам Ви!И ти си една….-Макс махна с ръка и въздъхна дълбоко.

-Хайде,хайде!Това е само малък сувенир,скъп спомен от бившата ми работа!Пък и Интерпол не са обеднели дотолкова,че да са останали само с моето дръгливо оръжие!-вметна тя.

-Щом казваш!-измрънка Макс.

-А и се надявам,че няма да ми се наложи да използвам срещу някого този”музеен”експонат!-Венера въздъхна дълбоко.-Взимам го единствено за всеки случай!-оправдателно каза тя.

-Да,за всеки случай!Макс поклати с глава,все още учуден от нейната решителност.

Нощта продължаваше да се стеле още по-тъмна и плътна над Никозия,а колата им се носеше все така с бясна  скорост,решителност и целеустременост към неизвестността.