"Синод"-интересна думичка на гръцки.Не си мислете,че сега ще говоря за оногова,дето трябва да олицетворяват тази дума?Ами,не!За тях не си заслужава да си хабя думите,както и писането,та не се и занимавам.Става дума за друго и по точно за обединението,да за обединението на нас българите-за целия ни измъчен  български народ.Щото думата  "синод" означава оменно това-обединение.Та кота гледах що беше сторено на 6 Септември,за да се отбележи тази дата,при това юбилейна 130 години Съединение,малко ми стана неприятно от това безхаберие,но все пак е очаквано,след като си нямаме държава!Та да започна с програмата по родните национални кабеларки тогава-все едно и също-останали им недоизлъчвани филми и тям подобни повторения,от които по нищо не личеше,че е празник,при това национален!За рекламите ,дето бяха по дълги и от самите им изстрадали филми и предавания и дума не казвам!Ограничавам се дотук!Макар,че нямаше да е лоша да се направи едно филмче или предаванце,дето да се разработи темата за Съединението,да се предложат на аудиторията интересни факти и тям подобни,ама нейсе,друг път!(изключение правеше Благоев по майката кабеларка,ама една лястовица,пролет прави ли,та и той)Пък и децата току виж научили нещо(,а не като питам един младеж от квартала,каква дата е 6 Септември и то,момчето да ме гледа умно).Ама това са си лично мои си капризи изглежда.То само това да беше проблемът с кабеларките-с мед да го намажеш-проблемът беше по-голям със самата държавност(дето вече нямаме отдавна такава).Първите ни уж люде бяха на зарята в Пловдив,по задължение,така за малко,да се отбие номерът.То и така беше и на Шипка,предния месец,всеки кой къде може да вземе участие и да се замаже липсата на някого и така,по инерция!И сега изненадващо не беше по-различно,само дето Смотев ме разсмя искрено с ония сини лисчета,дето май беше взел от градския клозет,та да си пише и после срича речите.Това хубаво,ама нищо повече.По-рано поне бяха с рефрена-ах,каква история имаме и колко све велики-с България на три морета и десет океана,ама сега и това го няма,да ни повдигат националния дух,то и него са се заели да го сриват.За момчетата  от времената заетост,дето играеха воиничета,няма какво да кажа-или са ги събирали чрез кастинг от улицата,за по една мешана скара и ваучер от социалните за облекло на децата за първия учебен ден или са строителите от вилата на Ераносян(единият от "воиниците"забелязах,че си беше направил рисунки в  брадата посредством стригане,като Румънец и Енчев,а друг имаше отличителната прическа на ултрас),все пак и те семейства хранят!Допълнение годишната от  Съединението се падаше почивен ден,та в по-малките паланки из Родината нямаше дори и празненства,дори и барабан не тропна,та да отбележи годишнината и да се засвидетелства,че е общо народен празник,но явно такъв ни е манталитетът,не е от недоимък или от простотия-просто сме достатъчно дорасли да сме общество и народ,каквито сме били от времето на Съединението.Историята ни е толкова богата на събития и през тази година се навършват много юбилейни годишнини(ако не вярвате проверете в нета),но никой никъде не ги споменава и поне номинално отбелязва-ни от държавата,ни от медиите.Та някой беше казал(не помня кой точно),че който не помни и почита историята си,то робията му(държавна или духовна) е вечна,та така и с нас!Та остава да си помислим за думата "синод" и за нашето Съединение-обединени ли сме ние-не и то от нищо!!! 
(продължение)

-Няма как ъ-ъ-ъ

-Венера!-представи се наново тя.

-Така де,Венера!Ех,пък,че и име!-отбеляза Салех.-Та ти казвам Венера-подчерта той-че няма как да ми имате доверие,но не ви остава нищо друго,освен да ми се доверите сляпо!И аз на времето бях принуден да се крия,когато бях нелегален,така че знам много добре какво е да се страхуваш постоянно от всекиго!А и ако исках да ви предам,досега можех да го направя  хиляди пъти-да катастрофирам нарочно или да карам по главните пътища!

-Той е прав Венера!-съгласи се с него Макс.-Единствено ни остава да му се доверим,без да задаваме излишни въпроси!

-Благодаря ти,момче!-каза Салех.-А сега ще ми кажете ли какво всъщност е станало там с вас двамата?

-И ние не знаехме,че ще се натъкнем на едвам дишащия папа!-Венера потрепна,щом произнесе тези думи.

-Било си е бая стряскащо!-каза й съчувствено Салех и извади аптечката изпод седалката си.-Ето,вземи да се превържеш!-обърна се той към Венера,гледайки със съчуствие разраненото й чело.

-Благодаря ти много!-каза му тя и разрови из аптечката за лепенки.

-Отидохме с нея-започна разказа си Макс-при един мой стар приятел,който работи във Ватикана!Бяхме си уговорили среща с него,но вместо това папата издъхна в ръцете ми,а банда главорези едвам не ни убиха!Когато влязох там и видях негово светейшество прострелян в гърдите,да лежи в локва кръв,направо се вцепених!-Макс въздъхна тежко.-Единствено ми каза няколко несвързани думи и ми даде това!-Макс извади златното кръстче из джоба си,на което все още личаха пръските засъхнала кръв.

-Може ли да го разгледам?-полюбопитства Салех.

-Да,разбира се!-съгласи се Макс и му го даде.

Салех взе кръсчето и го заразглежда с голямо любопитство.

-Изработката е направо безгрешна!-отбеляза той.-Наистина е прекрасно!А!-учуди се Салех-Ама какво е написано тук?

-Къде?-учуди се Макс.

-Ето тук,на гърба!-посочи Салех и му върна кръстчето.

-Много е ситно и не го виждам!-каза със съжаление Макс.

-Я дай да видя!-поиска го Венера и захвърли аптечката настрани.

-С тия лепенки направо приличаш на мумия!-отбеляза Макс.

-Ха,ха,много смешно!-вметна Венера,докато се взираше в кръстчето.-Тук  пише нещо,което няма никакъв смисъл!-Luzzy,ключ съм убежището!-Макс,това наистина няма никакъв смисъл!

-Същото ме каза и негово светейшество,преди да издъхне!-каза озадачен Макс.

-Явно ти е казал нещо много важно,което другите там не е трябвало да разберат!-предположи Салех.

-Май наистина е така!-съгласи се с него Венера.-Макс,спомни си хубаво,освен това папата каза ли ти нещо друго?Нещо,чрез което бихме могли да разберем посланието му?

-Казвам ти,нищо освен това не ми каза!-въздъхна отчаяно Макс.

-Чакай!-Венера се вторачи в кръстчето,докато го разглеждаше от лицевата страна.-Извинявай,Салех-обърна се тя към него-но случайно да ти се намира нещо…..,нещо мокро,с което да изчистя кръвта от кръстчето?

-Имам малко препарат за стъкла,ще стане ли?

-Не,имах предвид нещо,с което няма да повредя покритието му,нещо…-зачуди се Венера.

-Да ти се намира вода?-намеси се Макс.

-Да,разбира се!-отговори му Салех и извади някаква малка пластмасова бутилка с вода,пълна наполовина.-Ето!-той я подаде на Венера.

Тя поля обилно кръстчето и го разтърка с крайчеца на блузата си.Кръвта по него беше дотолкова засъхнала,че на Венера й се наложи да го полее с вода още веднъж.След още малко упорито търкане от нейна страна,кръстчето най-накрая си възвърна предишният блясък.Вече бе възможно да се види дори и снежнобелия емайл,с който бе покрита средата на кръстчето,образувайки кръст в кръста. 

-Макс,помниш ли,че преди да станем гаджета с Анри,аз се влачех известно време с един напълно побъркан третокурсник от древните езици?-неочаквано го запита Венера.

-Е,и?-недоумяваше той.-За какво ми го казваш?

-Защото този маниак имаше странното хоби да прави възстановки на кръстоносни походи!

-И?-Макс бе безкрайно нетърпелив.

-Та от него знам,че бели кръстове на одеждите си са имали….

-Йоанитите!-прекъсна я Макс.-Как не се сетих по-рано!-възкликна той.

-Освен това от него понаучих една две думи на арамейски и финикийски!-вметна тя.

-Научи ме даже да псувам на хинди!

-Може ли да караш по същество?-продължи да е нетърпелив Макс.

-„Убежище” на финикийски означава”малта”!-погледна го тържествуващо тя.

-Йоанитите са именно там!Колко съм тъп!-възкликна Макс.

-Спокойно Макс,при тоя шок,дето изживяхме аз първоначално дори не можех да говоря,а камо ли ти да мисля!-въздъхна Венера.-Но за съжаление и аз не мога да ти кажа какво означава „luzzy”!

-Ако е на малтийски означава „късмет”!-намеси се Салех.-Като нелегален,навремето италианците ме експулсираха в трета страна и това беше Малта!На по-малкия от двата острова,дето бях аз се държаха много добре с нас и вместо да прекарваме времето си зад решетките,тамошните власти ни караха да работим на полето.Така си осигурявахме прехраната в затвора,но и освен това,преди да ни натоварят на самолета за Тунис ни заплатиха за труда ни на полето!Все още помня как ни пожелаваха късмет на летището и от тогава знам какво означава „luzzy”.-той се усмихна носталгично.

-А между другото Салех  ти колко пъти си се връщал тук в Италия като нелегален?-попита го Венера.

-Цели пет пъти,преди да омръзна достатъчно на емиграционните и да ми издадат най-после виза!-присви устни той.

-Голям инат си бил!-отбеляза Макс.

-Такъв съм си откакто се помня!-Салех се ухили гордо и толкова широко,че златният му кътник проблясна.-Е,сега деца,кажете какво да ви правя?-той въздъхна тежко.-Къде да ви скрия?

-Да ти кажа честно Салех-присви нервно устните си Макс-за нас с Венера най-добре би било ако можехме да се доберем до Малта по някакъв начин и да разберем какво толкова важно нещо има там!

-Пък кой знае,така може би и ще докажем невинността си!-вметна Венера.

-Щом пък като толкова искате,защо не!Веднага ще ви закарам!-каза им екзалтирано Салех.

-Шегуваш се!-Макс не вярваше на чутото.

-Не,ни най-малко не се шегувам!-Салех кимна утвърдително с глава.

-Но…-Венера направо се шокира.-Но…как?

-Спокойно!-увери ги Салех.-В Сицилия живее моя братовчед Ниджран,той държи един от каналите за нелегални емигранти в Агридженто.Споразумял се е с тамошните „хора на честта” и те са му разрешили да извършва тази си дейност.Аз лично два пъти идвах в Италия,чрез този канал ,но да ви предупредя,той никак не взима евтино!Най-често „клиентите”му плащат хилядата долара такса,едва след като се установят тук и започнат работа,като му дават и 50%отгоре затова,че ги е изчакал година след прехвърлянето им.Но щом като аз гарантирам за вас,той няма да се пазари много-много,а и освен това вие може би ще бъдете първите му клиенти,които искат да тръгнат в обратната посока!-подчерта той.-Е,съгласни ли сте?

-Аз,да!-отговори му моментално Макс.-А ти,Венера?

-Аз също!-категорична бе тя.

-Е,тогава ето ти ключовете от багажника!-Салех метна през рамо  връзката с ключоете към Макс.-Вътре има две туби масло,с тях ще намажем колата,така че никой няма да я познае!Освен това ще карам през преки пътища и до довечера ще сме в Месина!А ти миличка-обърна се той към Венера-вземи тия вестници и облепи стъклата!-А ти можеш ли да боравиш  добре с отвертка?-запита я Салех.

-И още как!-отговори му утвърдително тя.

-Е,тогава ще се справиш и с демонтирането на табелката!Е?-Салех извади някаква огромна оранжева отвертка от жабката и я подаде на Венера.

-Разбира се!-категорична бе тя и слезе от колата.

Макс и Салех останаха в колата и тогава Макс извади парите ,които криеше в тайник в колана си за спешни случаи като този.

-Имам само толкова 1700 долара!-въздъхна той.-Знам,че няма да стигнат,но все пак…

-Не се притеснявай!-увери го Салех.-Знам как да се пазаря с братовчед ми,пък и с тия пари ще купя достатъчно бензин,че аз лично да ви закарам с колата до там!-пошегува се той.-Хайде,да се захващаме с колата,защото нямаме време!-подкани го Салех и прибра парите в жабката,където имаше какво ли не.

-Дадено шефе!-засмя се Макс и двамата излязоха от колата.

-Извинявай мила-Салех се обърна към Венера-но така са те кръстили родителите ти?

-Откакто се помня така ми е името!-отговори му тя  и добави:Заради името ми и оня маниак,дето ти разправях,че ми беше гадже се влачеше с мен цели три месеца преди да го разкарам!Просто обичаше да ме нарича винаги по име!

-Ако пък ти знаеше и второто име….!-намеси се Макс,подсмивайки се леко.

-То това твоето Макс,сега беше много гадно!-отбеляза тя.

-Ей!Хайде,нямаме никакво време!прикани ги Салех.

След половин час усилена работа,тримата се метнаха на „новата”си кола и за пътуваха с големи надежди на юг.