15 Септември мина отдавна.Минаха и вълнеията около тая дата за всички родители,малкото останали в Родината ни ученици и за застаряващата каста на учителите.Та като стана дума за преподавателския състав,Лаякева,дето постоянно лае,че парите й малеят,за да образова децата по градове и паланки се заканила да събира под знамената отново всички работещи в сферата на образованието,уж за да им издейства по-добри условия на труд.Всъщност то това си е свързано с псевдоизборите,за да инструктират всички даскали по школата как да се държат "правилно" с партийните й приятели на през Октомври,че току-виж инак загубили работата си и социалното си положение,щото веднъж влязат ли в тая каста хората,трудещи се като учители много трудно излизат от нея,да не кажа никога.Пък после тая същата,несменяемата все реве,че персоналът бил малко и не знам си какво.Ами разбира се,че ще е малко като постоянно се подбира и пробира според псевдополит сезона иразбира се познанството на някой със съответния псевополитик  от местния миманс,абе важно е даскала да познава голямото величие на местно ниво,но как ще да е,за друго заговорих.Та да се върна на  темата-мина 15-ти,датата запазена за добри пожелания и чудни тоалети и от двете страни и футуристичните китки(не разбирам какъв е смисълът от тях,ама карай)мина отдавна!Но пък за сметка на това започна новия сезон на рушветите в образователната ни ситема,ако може да се каже,че по някакъв начин образова децата на днешно време.Е,вярно от малки ги светка на нещата от живота-как да се държат като подлезурковци,как да дават тлъсти рушвети и да приемат неправдите в живота за нещо нормално.То всъщност на всички се е налагало и преди и сега да дават рушвети под някаква форма-я парична,я във вид на съвсем "малка услугичка",за да си в добри отношения със съответния даскал-и ако някой ми каже,че никог не му се е случвало това,знам със сигурност,че лъже околните или пък себе си.Но проблема е,че с времето рушветите наедряха,а оценките поскъпнаха драстично,може би щото цялата система стройно се включи в тая инициатива-"рушвет за всеки",а не както по-рано всеки действаше като самотен самурай и на партията се подхвърляха трохички!Но стига само за рушветите,министъра-господин журнализъм беше супер ухилен от началото на новия рушвет сезон и с приповдигнато настроение,не без участието на алкохола,пожела успех на подопечните си и пусна някой и друг каламбур и тъпотия,за да радва журналята(той и Изкастрева се конкурират в това отношение,с променлив успех).Та като заговорих за тъпотии,се сетих и за един безименен директор на някакъв техникум,не го знам как се казва,но го познавам само по физионимия и той веднъж разправяше на свой приятел в автобуса колко ограничени и неграмотни работят в министерството,как едно младо,нищо не разбирало,ама нали е шеф та на всички  дигало стойки,че всичко знае и всичко разбира!Но най-фрапантно беше мнението му за подопечните му гимназисти,че са тъпи и неграмотни,но няма какво да ги прави  и ги пуска така на преминават от клас в клас,за да завършат и да му се махнат от главата.А тоя наколко месеца по-късно,когато изпращаше същите тия "тъпи и неграмотни" зрелостници,ги възхваляваше безкрай и ги хвалаше като можещи и знаещи?!Да му се не начуди човек!Както викаше една друга,само че по Химия,-като отсъстваш от часовете ми,дири Интернет,там има всичко по уроците!Та то да пиша за разнебитената ни образоветелна система няма да стигнат и години,но това го давам само за пример на всеки,за да се ориентира по-добре (ако си не е ориентира по-добре и от мене)в тая джунгла,наречена българско образование!А после всички вкупом ще реват,че младите учат на Запад и тям подобни-ами глупости!И на Запад не е по-различно от тук,само че хората там имат поне елементарна ценностна  и образователна система,а също и държава,което си е шок за нас,израслите в хабитат България.И да не забравя да спомена и оная кукличка с плесничките,шамарите,юмруците и още тям подобни карате приоми,дето се дереше преди около месец по телевизиите,колко насилие имало в учебниците на децата!То ако само до това насилие опираше в школата,с мед да го намажеш,но както и да е по-интересно ми беше как всички кабеларки й дадахо безвъзмездно трибуната си в един и същи ден,(при условие,че всеки репортаж се проучва и дори заплаща от заинтересованите)за да им запълни изтрадялите новини и да навърти коментари в нета,та да разнообрази ежедневието на всичко,един вид сондиране на хорското мнение по въпроса и не чак до там.А иначе на всички дечица.първолаци и по-големшки пожелавам да случат на даскал,дето иска по-малки рушвети и да гледат да избутат все някак и тая учебна година,за радост на всички в семейството!(макар че всеки месец е превдидено да почиват бая дни-я заради избори,заради ваканции,зелени пембяни и тям подобни училища и прочее)А относно "скандалното" стихотворение,препоръчвам да се редактира така:

Тате,какво е това?
Татиното ,това е бъчва!
И ти служи за какво?
За носене на червено,по възможност сухо вино!
Я дай с тебе тате да си от него попием!
Но гледай да не се след това сбием!
Че майка ти като ни види ще крещи и като фъртуна ще фучи!

П.П.В редакцията на това стихотворение не се стреми да възхвалява алкохола,напротив,но така се случи да звучи,за да има рими и да провокира добро настроение сред четящите го!Наздраве!

                         Глава ХIX

Различни хора,общи проблеми.

Париж.Франция.

Сабаийон дори и не обели думичка с Йео,докато пътуваха към мястото на нападението.Когато стигнаха на мястото,той слезе моментално от колата ,пред изненадания поглед на Уейлин,която го последва мълчешком.С угрижен вид комисарят веднага се насочи към линейката с ранения.

-Извинете,но…-някакъв униформен го спря,а Сабаийон показа служебната си карта.

Униформеният веднага го пусна да мине,а Уейлин се шмугна бързо и незабележимо след комисаря.

-Здрасти Жан,как си?-запита го загрижен Сабаийон.

-За изпружил се,който единствено може да гледа само нагоре съм добре!-фъфлейки отбеляза Берние.

-Жан,поне видя ли кой те подреди така?

-Две от горилите  на Д”Анже.Ох,ченето ме боли ужасно шефе!-оплака се Берние.

-Ти само се възстановявай бързо,а за тия нямай и грижа!-увери го комисаря.-Веднага ще ги пипна!

-Тия пипаха професионално,няма да намериш доказателства!-изохка Берние.

-Спокойно,спокойно,Жан,само оздравявай!-Сабаийон го погледна съчувствено.

-Ами детето?Къде е?-Берние бе безкрайно неспокоен.

-Добре е,трябва да е тук наоколо при колегите,ей сега ще го намеря и ще ти го доведа,за да се увериш сам,че синът ти е добре,а ти само не се вълнувай излишно в това време!-каза му с наставнически тон комисаря.

Сабаийон се обърна и тръгна към патрулката,която беше спряна малко по-нататък на паркинга на супермаркета.Уейлин,която през цялото време стоеше встрани,докато комисаря разговаряше с Берние,а после последва Сабаийон все така  мълчешком.Комисаря беше дотолкова вбесен от случилото се,че нито забеляза Йео,която леко подтичваше подире му,нито пък Ледентю,който се провикна по Сабаийон.Чак след петото повикване комисаря се обърна и видя енергично ръкомахащия си зет,който стоеше до някакво малко момченце.

-Какво пък ти правиш тук?-запита го комисаря,когато приближи Ледентю.

-Каквото правиш и ти,дядо!-отвърна зет му и продължи:-Берние тъкмо се канел да ми звънне за някакви дискове,дето ти си му ги поръчал да издири за твое разследване,когато двама биячи го нападнали.Това смело момче-той посочи детето до себе си-като видяло как налагат баща му,веднага реагирало и с цяло гърло завикало за помощ.За друго малкият и не се сетил,но когато видял телефона на баща си,който бил отхвърчал настрани го взел и веднага се обадил на първия телефон,който бил изписан на дисплея-тоест на мен!Когато ми каза уплашено какво става с баща му,аз веднага звъннах на колегите и най-близко намиращата се патрулка дошла дотук само за три минути,но от тия говеда нямало и следа!-ядосваше се Ледентю.-Извинете,но вие коя сте?-обърна се той към Уейлин.

-Аз….,аз..-неочаквано се запъна тя.

-Работим съвместно по един случай!-отговори му вместо нея Сабаийон.-Тя е от застрахователната  компания по случая на Греми!-излъга го омисаря без дори и да се замисли.

-Но нали случая се приключи преди месец?-учуди се Ледентю.

-Да,но шефовете й се съмняват дали става въпрос за измама от страна на Греми!-продължи в същия дух Сабаийон.

-Заради това съм и принудена да работя днес за съжаление!-отбеляза Уейлин и се усмихна учтиво.

-Какво да се прави,шефове!-промърмори Ледентю.

-Ех!!!-само въздъхна комисаря без да каже каквото и да било на зет си.

-Нищо лошо не съм казал!-отбеляза Ледентю.

-Вместо да се лигавиш така,искам да знам Венсан,ще можеш ли да закараш детето до тях?-нервно го запита Сабаийон.

-Разбира се,нямай грижа!-увери го Ледентю.

-И ако тоя чичко не те слуша шампионе-комисаря се обърна към детето на Берние-да му се скараш заради мен!Нали?

-Да!-едвам чуто му отвърна момчето,все още шокирано от случилото се.

-Браво,така те искам герое!-Сабаийон се опита да го ободри и го погали бащински по главата.

-Поне можеше да му кажеш,че съм батко!-запротестира Ледентю.

-Да,а аз съм още на 20!-махна с ръка комисаря и тръгна към колата си.

-Беше ми приятно!-Уейлин се ръкоса набързо с Ледентю и се затича след Сабаийон.

-И на мен!-той отвърна на любезността й,но тъст му и Йео вече бяха потеглили с колата.

Седанът се носеше с бясна скорост по улиците на Париж,а комисарят само нервно присвиваше очи,без дори да обели и дума с Уейлин.

-Значи и те са разбрали,че сте на прав път!-отбеляза тя.

-Това няма да излекува Жан по-бързо!-тонът на Сабаийон беше повече от враждебен.

-Да,но поне е жив!-изтъкна Уейлин.

-Така ли?Колко великодушно от тяхна страна!-комисарят продължи с хапливия си тон.

-Повярвай ми,можеше да бъде и по-зле!-въздъхна тя и продължи:-Преди два месеца двама наши агенти от вътрешния отдел бяха заклани като пилета в Рио по време на карнавала.Те бяха дотолкова накълцани,че когато ги докараха,патологът ни трябваше да ги събира част по част три седмици!-възкликна гневно Уейлин.

-Значи е имало предател?-предположи Сабаийон.

-Да,-въздъхна тя-а единият от убитите агенти бе единствения ми брат!-Уейлин каза през сълзи.-Заради това знам,че гневът няма да ти помогне точно сега!-тя поклати нервно с глава.

-Тогава Уейлин,трябва да ми кажеш  всичко,което знаеш,за да си помогнем взаимно!-комисаря впери изпитателен поглед в нея,без дори да премигне и за миг с очи.

-Преди това може ли да те помоля да си гледаш пътя или поне да намалиш скоростта?-прикани го тя.

-Слушам!-нетърпеливо я изкомандва Сабаийон.

-Е,добре!-съгласи се Уейлин.-Тази престъпна организация-започна разказа си тя-може да се каже,че е най-голямата и възможно най-гадната в целия свят!От цялата си престъпна дейност те изкарват толкова много пари,че са в състояние да купят когото и да било,важното да е в техен интерес!

-Щом отделът ти е наясно с финансите им,защо по дяволите не сте хванали тия копелета досега?-ядосано я запита комисаря.

-Защото те са тези,дето диктуват правилата!Наясно са,че ги разследваме,но на тях не им пука особено от това!  Никой не знае от къде и от кого са се сдобили с 70%от имената на агентите на всички държави по света!

-Та как е възможно това?-учуди се Сабаийон.

-Не само е възможно,ами всичките агенти със специални правомощия,ударните отряди и дори агентите с външно неизяснена оперативна дейност са им известни пък на 100%!-въздъхна тъжно тя.-Така че козът им е толкова силен,че никак не им е трудно да изнудват всяко правителство,ако ли не-Уейлин не се доизказа,а само еднозначно прекара показалец през шията си.

-Ако всеки си е на мястото в държавата,това няма да се случва!-отбеляза комисаря.

-Е,така е,но има политици,които са влезли в политиката именно с парите и протекциите на тази организация,тоест те направо са ги създали!Така тия престъпници могат необезпокоявано да извършват всякаква престъпна дейност навсякъде по света,без да се притесняват или пък да се крият от властите!